Имало едно време една кифла, която решила да сложи ленена рокля в октомрийски ден. Отивала и, моля ви се :) Та след като кифлата изкарала половин ден в мразовитото САП-ско мазе, се наложило да тича на токчета от каляската до университета и после обратно до каляската. По принцип кифлите имат много умела походка на токчета - те някак левитират над земята, а балансът им може да накара всеки еквилибрист да се изчерви от завист и да си изяде шапката (не знам защо да си яде шапката всъщност, но ми се струва логично действие за засрамен еквилибрист). Но нашата кифла не била такава. Представете си спънато конче, отчаяно опитващо се да координира четирите крачета, само че нашата кифла имала само две, де... Та, представихте си, мили читатели, тази трогателна гледка... Измръзнала нашата кифла, крачетата и посинели чак, от смразяващия вятър, отказала се от всички планове за молове, колове и волове, и директно се прибрала вкъщи. Там пийнала топло мляко с мед и канела - напитката на всяка истинска кифла, и едно малко, загряващо и ароматно ромче и установила, че животът е хубав, топъл, прекрасен и весел :)
При разказването на тази приказка няма пострадали еквилибристи, шапки и кончета. Всички прилики с реални лица и събития са абсолютно и напълно случайни :)
А сега малко отчетче :) Днес - нямаше тренировка.
Eдна хубава мисъл, която ми споделиха днес и ще си запиша, преди склерозата да я отнеме от мен: The mind says no, the heart says go.
И може би си мислите, че без тренировка, няма дневна награда? Не-е-е-е! Днешната ултимативна, вкусна и невероятна вечеря: сочна сьомга в лимоново-сметанов сос.... М-м-м-м-м!!! Разкош до последната хапка :)
И тъй като постът е безкрайно безумен не мога да не се похваля с днешната си придобивка - умопомрачителна колекция чорапи, на която всяко пет годишно момиченце би завидяло:
Няма коментари:
Публикуване на коментар