Планирахме ходене до байк парка в Боровец. За съжаление дъждовната прогноза отказва част от хората. Останалите ентусиасти решаваме да се разходим до Плана, пък ако ни завали-завали :)
Кратко (или не чак толкова) претърсване в страницата на СКГТ ни уведомява за автобусите, които в момента пътуват на там, както и за разписанието им. Срещата е в 10 сутринта в неделя на спирката на Онкологията. Събираме се там и се мятаме на автобуса. Пътуването до горе не е особено кратко, но за сметка на това е забавно. Хапваме по сандвич, за да се подкрепим. Слизаме на обръщалото след ресторант Брезите и се отбиваме по асфалтено пътче. Скоро стигаме до един разклон. Мушваме по малко сладкишче, хем раницата на Тони да олекне и избираме маршрута. Избираме да мине през село Плана вместо през Турмашката махала. След като излизаме от селото стигаме до черен път. Карането в коловозите или между тях, особено като има наклон, малко ме стресира, още не съм свикнала. Ако знаех какво ще преживея още, нямаше да го изживявам толкова :)
Като стигнахме до едно място от където предстоеше спускане, се екипирахме с Тони - наколенки, налакътници, каски, ръкавици - абе като истински downhiller-и :) Минахме първо по едно широко пътче, а след това по една тясна пътечка. Шокиращо за всички (и най-вече за мен!!!) стигнах до рекичката долу без да бутам колелото, т.е. карах смело по целия път, а той не беше особено кратък. Следваше почивка и изкачване нагоре, което съчетано с жегата, напълно ми взе въздуха.
Още малко нагоре-надолу и пътят ни отведе в Железница. Там вече почивката беше по-дълга, храних едно мило куче с кренвирш и пийнах няколко глътки бира за по-добро въстановяване. Следваше нов баир нагоре, този път вече по асфалт, след което на чешмата отбихме, за да минем по околовръстната пътека. При Симеоново се разделихме с останалите, след което успяхме да се зачукаме в Драгалевци :) В крайна сметка се добрахме до бул. Черни връх, след което се спуснахме към центъра. Посещение при родителите на Тони за веломивка, бързо хапване и отново на колелата, този път за да се приберем към нас. Тези 2-3 км ми се сториха безкрайни, толкова бях каталясала вече :) Щом прекрачих прага - душ и 11 часа сън :)
Един прекрасен ден!
Равносметката ~70 км, от които 20-на в София на равно.... Нямаше да повярвам, че мога да се справя :)
