Пореден отчет

Петък сутрин - тренировка по плуване - треньорът каза, че е доволен, имам известно подобрение. Друг треньор ме разпитва какво съм спортувала, че имам такъв гръб и рамена. Аз - сияеща отговорих, че нищо, само фитнес от половин година :) Получих безумните съвети за малки тежести и много повторения... Плуването започва да ми харесва, но все още изпивам доста хлор. Дано имам недостиг на хлор, та да ми се отрази добре :)

Не бях спала достатъчно в четвъртък вечер, съответно целия петък мина под мотото - "Спи ми се, стой далеч от мен!" :) Отказах всички възможни оферти за вечерта и за уикенда, единственото, което исках, беше да ме оставят на мира да се прибера да спя - кривотия гранде :) Обади се обаче Иво с предложения за скали. Не устоях и се съгласих.

Събота сутрин Иво ме взе от нас и потеглихме. Минахме през Своге, заредихме с провизии - той взе една питка със шарена сол, с много апетитен аромат, та малко развалих ВМ НВД-то, но пък си заслужаваше :) На Лъкатник беше много красиво - като в есенна приказка - всяко дърво беше се опитало да приеме собствен цвят, но все пак бяха стандартизирали гамата. За съжаление имаше доста хора, та все трябваше да чакаме за маршрути. Иво подбра маршрут, който качи с лекота и аз подлъгана тръгнах нагоре. Оказа се неочаквано труден, на няколко пъти увисвах на въжето, а 3-4 пъти категорично казвах, че не мога повече и молих Иво да ме спусне. Той обаче като безумен оптимист вярваше, че ще го кача. Е, успях, ама много зор. После се пуснах на рапел (Иво ме осигуряваше от горе и ме върза). Вторият маршрут беше по-добре - минах го без да падам, макар че ме позатрудни, но като цяло беше по-добре. Третият го качих съвсем чисто, макар че преди това гледах как две ячки момчета не успяха, и малко бях се притеснила. Но дори аз се харесах, пък Иво беше почти трогнат. Каза, че се катеря в комбинация от баланс и силово, или нещо такова :) Навих го колко са яки свободните тежести. На следващия ден нямах грам мускулна треска, само възглавничките на пръстите ме боляха, Иво бе шокиран от това, и ми съобщи, че маршрутите са били със сложност 6, 6-, 5/5+.

Неделята беше с разнообразно натоварване - 50км колело, тренировка в НСА с тренерката с 16кг пудовка и 3кг медицинска топка и чистене вкъщи.
Тренировката:

• суинг 10бр за да свикна с пудовката
• изхвърляне на пудовка в пясъчник 3х10 (малко предизвикахме смут)
• тяга на 1 крак с пудовка 3 х10
  
• клек и подскок с топка 3х10
  
• гребане с пудовка 3х10
  

3х10

• за корем с топка - хващане над главата, удряне в земята и връщане
• high pull
  

Чистенето (ще се опитам да го напиша като тренировката)

• внасяне на цветя - 10-15 саксии
  
• чистене на прозореци - 5бр + 2 бр врати - на всяка страна :) 
• чистене на терасите - 10 + 3 квадратни метра 
• чистене вкъщи

Като изчистих прозорците светът се промени - стана с по-наситени и ярки цветове :) И залесяването вкъщи обнови нещата - изобщо, много хубаво става :) А сега вече ставам от леглото и подхващам новия ден...

P.S. Изчистих прозорците и веднага заваля :)
И една супер яка песен (със субтитри на английски за незнаещите немски): Manchmal

Сутрешен разказ

Започнаха лекциите и покрай това се възползвах да пренаредя цялата си програма :) Малко стана амбициозна май, ще видим след 2 седмици като седна да я преосмисля.
Пак ще свиквам с ранното ставане. Има нещо много чаровно в това да станеш, когато градът още спи. Някак всичко се движи на бавни обороти, дори преминаващият тролей сякаш още е малко сънен. Имам време да преосмисля деня си, да пренаредя мислите.

Замислих се, че една от целите на блога беше да си описвам пътуванията, а така и не го правя. Макар и да са малки, пак си заслужават. Затова, ще гледам следващите няколко сутрини да си наваксам това. Харесва ми да спомените да са черно на бяло, така понякога можеш да си ги преглеждаш, и да си спомняш дреболии с усмивка. Освен това така спестявам на четящите впечатлението, че целта на живота ми е да се самоунищожа чрез тренировки :)

Преди няколко седмици ходих до Враца. Един приятел беше отишъл на алпиниадата там. Аз се присъединих за последния ден, когато официалните събития бяха приключили.
Пътуването до там бе тежко :) Първо защото случайно на предната вечер ни хрумна от Лодките да се изнесем към Рибката. На пръв поглед това звучи водно и невинно, но не е :) Всичко продължи до 5 сутринта, когато след n-тата бира пробвах да редя четиримерното кубче на Рубик. Може би ще ви шокирам, но не успях да го наредя. На следващата сутрин, след известна процедура по съживяване и събуждане, включваща кафе и душ, но никаква храна, потеглих към Враца. Погледнах предварително картата, тъй като с моята пространствена олигофрения и опериран усет за географски обекти, нямах идея от кой изход на София да изляза. Потеглих посока Ботевградско шосе. Винаги имам сериозен проблем с това шосе. След 3 пъти сгрешен маршрут, успях да налучкам верния. След това някак успях да превключа крайната точка на GPS-а вместо Враца, да бъде някакъв Shell във Велико Търново. Как успях - даже и аз не знам. Добре, че имам силна слонска памет, та като видях отбивката за Ботевград слязох от магистралата, въпреки предупрежденията на GPS-а да не се отклонявам при никакви обстоятелства от пътя.
Пристигнах бодра  и свежа. Скалите край Враца се оказаха супер яки. Понякога се чудя как може да не знам за толкова много хубави места, които на всичкото отгоре са толкова близо до София.
След известни инструкции и обяснения как се осигурява, пробвах няколко пъти да осигурявам Мишо. Смело момче, какво друго да кажа. Качих няколко лесни неща на горна осигуровка, след което Мишо хареса някакъв маршрут, който се оказа 5+. Тръгна да го екипира. На мен ми се стори безумно труден и реших, че ще кача първите 2-3 метра. Останалото вече беше бонус. Казаха ми да наблюдавам добре какво прави, за да помня хватки и стъпки. Опитах се да обясня, че успявам да запомня първите 2 хватки, след което започва да се презаписва стека, но май не ми повярваха. Ех, все се убеждавам, че трябва да се изруся, за да помогна на хората да не подхождат така безумно оптимистично към моите умствени способности :) Тръгнах нагоре. Веднъж стъпила на скалата, нещата някак се получиха. Дори успявах да си пусна ръцете и да си почина и доста пъти да изправя само на крака. Катерачите винаги обясняват, че на скала трябва да си като на земята - както по принцип не разчитаме основно на ходенето на ръце, така и на скали трябва да използваме основно краката. На думи звучи лесно, логично и прозаично. Обаче опитвали ли сте се да висите на 5 метра над земята, особено ако имате страх от височини и да се опитате да си припомните колко е разумно това, докато сте се хванали в поредната хватка, сякаш е най-най-скъпото нещо в живота ви, и не искате да я пуснете на никаква цена? Е, изненадващо историята имаше хубав край. Качих маршрута, с което изненадах себе си, а дори и Мишо, който по принцип е силно позитивно настроен към моите способности, по незнайна причина. След това последва едно стабилно хранене и качване на още един маршрут, но вече бях доста изморена, та беше много тегаво, въпреки че беше по-лесен от предния.
За финал решихме всички да се приберем заедно с Клиото. Събрахме се вътре 5 човека, от които трима мъже, и 4 туристически раници. Събирането на всичко това силно напомняше игра на тетрис. Мисля, че трябваше да заснемем композицията, за да кандидатстваме за рекордите на Гинес. София ни чакаше осветена в нощта.

А сега слънцето се показа с един великолепен и спокоен изгрев и аз изчезвам на плуване. По-точно ще се уча тепърва да плувам, тъй като в момента единственото, което мога да постигна във вода е само по-бавна и мъчителна смърт - такива са ми уменията. Хубав и усмихнат ден :)