Пореден отчет

Петък сутрин - тренировка по плуване - треньорът каза, че е доволен, имам известно подобрение. Друг треньор ме разпитва какво съм спортувала, че имам такъв гръб и рамена. Аз - сияеща отговорих, че нищо, само фитнес от половин година :) Получих безумните съвети за малки тежести и много повторения... Плуването започва да ми харесва, но все още изпивам доста хлор. Дано имам недостиг на хлор, та да ми се отрази добре :)

Не бях спала достатъчно в четвъртък вечер, съответно целия петък мина под мотото - "Спи ми се, стой далеч от мен!" :) Отказах всички възможни оферти за вечерта и за уикенда, единственото, което исках, беше да ме оставят на мира да се прибера да спя - кривотия гранде :) Обади се обаче Иво с предложения за скали. Не устоях и се съгласих.

Събота сутрин Иво ме взе от нас и потеглихме. Минахме през Своге, заредихме с провизии - той взе една питка със шарена сол, с много апетитен аромат, та малко развалих ВМ НВД-то, но пък си заслужаваше :) На Лъкатник беше много красиво - като в есенна приказка - всяко дърво беше се опитало да приеме собствен цвят, но все пак бяха стандартизирали гамата. За съжаление имаше доста хора, та все трябваше да чакаме за маршрути. Иво подбра маршрут, който качи с лекота и аз подлъгана тръгнах нагоре. Оказа се неочаквано труден, на няколко пъти увисвах на въжето, а 3-4 пъти категорично казвах, че не мога повече и молих Иво да ме спусне. Той обаче като безумен оптимист вярваше, че ще го кача. Е, успях, ама много зор. После се пуснах на рапел (Иво ме осигуряваше от горе и ме върза). Вторият маршрут беше по-добре - минах го без да падам, макар че ме позатрудни, но като цяло беше по-добре. Третият го качих съвсем чисто, макар че преди това гледах как две ячки момчета не успяха, и малко бях се притеснила. Но дори аз се харесах, пък Иво беше почти трогнат. Каза, че се катеря в комбинация от баланс и силово, или нещо такова :) Навих го колко са яки свободните тежести. На следващия ден нямах грам мускулна треска, само възглавничките на пръстите ме боляха, Иво бе шокиран от това, и ми съобщи, че маршрутите са били със сложност 6, 6-, 5/5+.

Неделята беше с разнообразно натоварване - 50км колело, тренировка в НСА с тренерката с 16кг пудовка и 3кг медицинска топка и чистене вкъщи.
Тренировката:

• суинг 10бр за да свикна с пудовката
• изхвърляне на пудовка в пясъчник 3х10 (малко предизвикахме смут)
• тяга на 1 крак с пудовка 3 х10
  
• клек и подскок с топка 3х10
  
• гребане с пудовка 3х10
  

3х10

• за корем с топка - хващане над главата, удряне в земята и връщане
• high pull
  

Чистенето (ще се опитам да го напиша като тренировката)

• внасяне на цветя - 10-15 саксии
  
• чистене на прозореци - 5бр + 2 бр врати - на всяка страна :) 
• чистене на терасите - 10 + 3 квадратни метра 
• чистене вкъщи

Като изчистих прозорците светът се промени - стана с по-наситени и ярки цветове :) И залесяването вкъщи обнови нещата - изобщо, много хубаво става :) А сега вече ставам от леглото и подхващам новия ден...

P.S. Изчистих прозорците и веднага заваля :)
И една супер яка песен (със субтитри на английски за незнаещите немски): Manchmal

Плуване

Обадих се в понеделник на инструктора по плуване, за да се разберем за часа, както се бяхме уговорили, а той ме попита:
- За колко годишно дете ставаше въпрос?
На което аз замръках:
- Ами то, такова... Ами то за мен става въпрос... Аз съм малко по-голяма. На 20 и няколко (тук стратегически премълчах колко е няколко :))
Както и да е, часът бе уговорен.

Първа тренировка се падна днес днес.Пристигам до басейна (Спарта), оказва се, че е малко сложна системата там - шкафчетата не работят и трябва да ходиш до една гардеробна, после се връщаш обратно през съблекалнята към басейна, изобщо за малко да се загубя.

Инструкторът вече ме очаква до басейна. Отбелязва, че и той има татуировка, т.е. общи неща имаме, явно разчупваше леда :) След което каза:
- Хайде влизай във водата, да те видя какво можеш.
Влизам аз и ентусиазирано започвам да пляскам с ръце и крака, колкото мога. Имам уникален стил - като жаба с проблеми с вътрешното ухо. Инструкторът ме помоли да спра за малко, явно не можа да понесе каква обида нанасям на плуването :) Обясни ми, че с единия крак ритам правилно, обаче за другия няма ни най-малка представа какво правя с него :) Опитах пак - 2 метра и пак: "Стоп!" и нови препоръки, как да подобря отчаяните движения, които правя във водата. Аз вече обнадеждена, че се справям добре, плувам дължината до края и се връщам с победоносен поглед - кой като мен - изплувала съм 2 дължини все пак :)
Инструкторът не е дотам впечатлен май. Започва да ми обяснява как да си потапям главата. Потапям аз, а той ме насърчава:
- Хайде, още балончета, още балончета.
(Явно преподава основно на деца, почувствах се като на 7, когато пробвах да ходя на плуване, но така и нищо не се получи)
След това пробвах и с плавници. Пак с балончета. Уж с плавници било лесно. Аз пробвах от глезена, от коляното, от горе, комбинирано... Абе изглеждах като щастливо давещ се тюлен. На всичкото отгоре явно въпросният тюлен се беше напил бая преди това, щото линията ми беше почти идеален зиг заг. Блъсках се в стени, във въжета, даже и главата си ударих в края на дължината.
Следващото упражнение беше да плувам по гръб. След това и да махам с ръце като мелница (така го обясни инструктора, а Вили после ме светна, че имало и нормално име за този стил плуване, но то било за възрастни, и явно затова аз сега го знам само като "мелница"). При мелницата много зор видях. Някак успявах при загребване да си потопя главата под водата. Отделно от това при вдигането на ръката успявах всеки път обилно да си полея лицето с вода. Резултатът - мисля, че започнах да развивам хриле!
В крайна сметка някак доживях до края на тренировката :) Реших, че най-лошото е минало и отидох да си взема багажа. Малка изненадка - не дават кърпи, всеки сам трябва да си носи. Добре, ама аз нали ходя във фитнеса на Спарта, където първите няколко пъти си носих кърпа, но винаги ми даваха, бях решила, че след като са един комплекс прилагат еднаква политика. Да, ама не :) Банският естествено не става за подсушаване, защото е мокър точно колкото мен. След душа минах измежду всички жени с кърпи, естествено без кърпа, и се оттеглих в една кабинка за преобличане, която стратегически бях подбрала така, че да не се вижда много-много. Постоях малко, изчаквайки да изсъхна на стайна темпертатура. Изчислих, че ще закъснея доста за работа и започна да обмислям алтернативни източници на изсушаване. В крайна сметка тежкият жребий падна на милото пуловерче. Добре, че имаше сешоар за косата, защото то е доста малко, и нямаше да поеме всичката вода :) Доволна и суха яхнах колелото и потеглих към офиса :)

Други интересни събития от днешния ден:

Цитат на Пратчет, който много ме изкефи :)
"Някакъв човек премиташе стълбите, поне на теория. Всъщност само местеше мърсотията насам-натам, като й даваше възможност да види нови гледки и да срещне нови приятели."

Правих си тест. Резултатите са малко разочароващи:
Overall, you scored as follows:

6% scored higher (more nerdy),
1% scored the same, and
93% scored lower (less nerdy).
What does this mean? Your nerdiness is:
Supreme Nerd. Apply for a professorship at MIT now!!!.