Тръгване от България
Събрахме се на автогарата - всички усмихнати, с големи раници. Натъпкахме допълнителните припаси - храни, чайове и т.н. Смесихме малко джинче с тоник, взехме и биричка и пътуването започна. Оказа се, че ще пътуваме в супер як автобус - кожен салон, 3 седалки на ред, изобщо - лукс от всякъде. А и ние - сами в автобуса! Наздраве, иху-аху, малко сън и стигнахме границата. Там един мил турски митничар ни попита накъде сме се запътили. На отговора: "Ерджияс", той просто вдигна недоумяващо рамене и попита с най-искрено учуден глас: "Why???". Баир будали, какво да ни правиш :)
Истанбул
Пристигнахме рано сутринта - всичко още бе затворено. В местните тоалетни, срещу 75 коруша оправихме прически, перушини, хигиенизиреахме се и зачакахме бодро да стане по-човешки час. След това потеглихме на обиколка из Истанбул. Хапнахме бюрек, влязохме в Цистерната, Синята джамия, видяхме обелиските - изобщо туристи отвсякъде :)
Снимах
Мармара отвътре
Повозихме се на корабче, разходихме се до азиатската част, обиколихме Рибния пазар и накрая положихме морни тела в едно паркче. Поспахме малко и стана време да ходим към автогарата.
Кайсери
Отново пътувахме в уютно автобусче, всеки пътник си имаше лично телевизорче на седалката и се наслаждавахме на няколко уникално интересни филми на турски, както и на гледката, която се вижда от мястото на шофьора. Последното на моменти си беше малко зловещо, имайки се предвид как се кара в Турция, но какво да се прави.
В градчето пристигнахме на новата автогара, която се пада малко извън града и оттам ни закараха към центъра. Интересно беше, че имаше доста зелени площи и дори между улиците поливаха тревичката, която зеленееше въпреки жегите. Иначе май не ме впечатли много градчето - хапнахме пак бюрек, турско кафе, баклавички, след това последно пазаруване - хляб, лайм за джина, биричка и потеглихме към хижата.
Ерджияс
Хижата се оказа граничеща с военна база, та през цялото време ни наблюдаваха разни батковци с оръжие в ръка.Ние обаче несмущавано полежахме, помързелувахме и пийнахме, а щом се захлади започнахме спортния полуден, за да можем да разтъпчем планинските обувки - баскетбол, футбол, всичко гарнирано с прилична доза лигня. В мача се ключи и местния хижар, който играеше доста по-добре от нас. То и целият им отбор беше по-добър, де... В крайна сметка поведоха с нещо от рода на 10:1, след което хижарят си вкара автогол. С моя блестящ турски, успях да му кажа само: "Благодаря", което едновременно го ядоса и разсмя.
След това упражнявах с езика на тялото обясненията, че сапунчето ни е заключено във външната тоалетна, за да получа ключовете оттам. Обяснението будеше много смях, жалко, че няма видео. Успяхме да вземем горещо душче в хижата, което веднага подобри настроението и хигиената на всички :)
На следващата сутрин потеглихме. Без никакви пролеми стигнахме до мястото определено за базов лагер - на 3000м. Опънахме палатките, наредихме камъни около тях, някои даже си направиха каменна веранда. Ние с Вили попренесохме бая мат'риал, доволно се получи.
Хапнахме сухи супички - бяха много вкусни :) Вечерта стана порядъчно студено, въпреки дебелите дрехи и спалния чувал си зъзнех и тогава сънувах най-якия сън - седнала съм си в Клиото и съм си пуснала парното, а то духа приятно топличко. Събудих се замръзнала и малко разочарована - Клиото ми липсваше. Но преглътнах мисълта, че ще откарам още без парно и заспах отново.
На сутринта пийнахме по едно топло чайче, опаковахме нещата и потеглихме към върха. Маршрутът включваше преминаване по цялото било, така че си беше дълго. Но лека полека пристигнахме до мястото, където трябваше да подсечем скалата. Продължихме през сняг и сипей като имаше както забавни, така и зловещи моменти :) Абе изобщо - интересно си беше, няма спор. Покорихме върха, за мое учудване и аз бях сред успелите, записахме се в книгата и тръгнахме да слизаме. Тук ние със Светлин избързахме, за да настигнем Вили и Велко. Тъй като той бе успял да скъса панталона си по особено екстравагантен начин, често го пусках да върви пред мен надолу по склона :) Все пак мотивираща гледка си е :) Пристигнахме долу по-рано от останалата част от групата и тъй като имахме още сили, а водата беше намаляла - отскочихме да напълним. След това направихме чувал парти, където си говорихме за нещата от живота - жени, футбол и т.н., а аз гасях рома с ракия :) Установихме, че моря лалугерите с ултразвук :)
На сутринта опаковахме всичко и потеглихме към хижата, откъдето пътешествието продължи към Кападокия.
Кападокия
В Кападокия отседнахме в Kaya Camping - разпънахме палатките и веднага се отдадохме на душове и басейни. Нямаше Мармара, но пък имаше Ефес. Беше невероятно удоволствие след върха да се топнеш в басейнчето и да релаксираш, а от време на време небрежно да протягаш ръка и да отпиваш глътка студена бира :)
На следващата сутрин се запътихме към Огледалната църква (Aynali Church). И за да няма разочаровани кифли - не очаквайте огледала :( Няма как да се огледаш, каква си кипра. Името идва от симетрията, която е използвана при изграждането и изрисуваното. След като като една истинска кифла преглътнах факта, че няма да се оглеждам, установих, че църквата е мега яка. Беше изпълнена с коридорчета, които бяха тесни и налагаха използването на похвата патешко ходене, слизахме и се качвахме по една дупка със стъпалца тип камина, изобщо - тия хора са знаели как да си направят религията интересна. Ако сегашните църкви изглеждаха така - със сигурност щеше да има по-голям интерес към тях. Имаше и нещо, което аз веднага реших, че е вградена секция, за подредба на джунджурийки - ето
това. За мое учудване, това не се оказа тоалетката на някоя древна християнка, а място, където спели гълъби. Странна история :)
След това се разходихме по долината в посока Гьореме. Минахме през малки градинки, пещера тип Индиана Джоунс, където приложих ултразвук, за да зашеметя местните скорпиони. След това ходихме да хапнем, Светльо ни свиреше с китара, а ние с Вили се разположихме като бейове. Беше весело, а и много вкусно. Обиколихме малка част от Гьореме - хората си накупиха сувенири, хавлии, пулове за табла и други повече или по-малко интересни предмети. Впечатлиха ме някои табели - Local Restaurant, 1001 Books и разбира се
Австралия. След това обиколихме открития музей (Open Air Museum), където установихме, че след десетата църква всички изглеждат еднакво :) Върнахме се обратно с надеждата за басейн, но единственото, което успях да свърша, е да ме ужили оса. За съжаление на момчетата ужиленото не прерастна в трета гърда :) За това донякъде вина имаше Андрей, защото ми даде гелче, което успокои нещата.
В Кападокия има много подземни градове. Те имат много интересна архитектура - на етажи са свързани с тунели и вентилационни шахти. Посетихме един от тях - Kaymakli. За съжаление по-голямата част не е облагородена и е затворена. Ние бяхме с екскурзовод, който ни разказа много интерсни неща относно града - как са готвили, как са правили вино. Интересно беше примерно, че децата ги държаха закачени на тавана във винарната - практично ми звучи :) За съжаление по-голямата част от подземния град е затворена за туристи. Открити за посещение са едва 10%. Е, няколко човека от нашата група се борихме, както отбеляза Краси, за поне 12%, та съответно имаше едно вряне по дупки с челници, скокове между етажи, влизания в шахти, лазене на 4 крака и други "зловещи" дейности :)
След това се разходихме до Ортахисар - там беше интересно, но на мен малко ми липсваше авантюристичния фактор. Като се прибрахме в лагера обиколихме околността и се катерехме по разни скали. Като видна кифла мен ме хвана шубето на една, тъй като слизахме без осигуровка, та имаше малко допълнителни инструкции:
Андрей: Стъпи с десния крак малко надолу.
Аз: Ами.... Не знам кой е десният, аз ги бъркам (А в стресови ситуации - съвсем).
Краси: Абе, кракът, с който пишеш!!!
Други забавни инструкции:
- Дай си крака малко надолу, а аз ще ти го наместя.
Следва бурен смях, а на мен хем ми е смешно, хем съм уплашена.
Отново се прибрахме твърде късно за басейн, този път поне не ме ужили оса.
Наехме си колела. Докато ги чакахме, взехме мъдрото решение да играем на пиян морков. Естествено аз като най-сръчна в краката се пребих :) Отново ползвах аптечката на Андрей. Обмисляхме варианти за абонаментен план.
Колелата пристигнаха. Потеглихме всички без един, който предпочете да прави опити за слънчев удар край басейна. Останалите бяхме с 12 броя велосипеди и едно скутерче, което пренасяше Велко и Краси. Те се изживяваха като спортни журналисти - изпреварваха групата и заснимаха отпред, отзад, предлагаха услугата влек, срещу съответното количество бира и други подобни предприемчиви занимания. На обяд отказаха да ни сервират биричка, та пихме отстрани до заведението. Установих как се чувстват прогонените пушачи, гадничко си е, вярно. Но се успокоихме с по глътка бира и настроението мигновенно просветна отново. След като хапнахме част от групата успяхме да се замотаем, в резултат на което поехме по алтернативен маршрут, който се оказа адски стръмен, но за сметка на това - значително по-кратък. Пристигнахме в лагера, и Андрей отново се наложи да се прави на личен лекар, защото бях успяла предния ден да си вкарам някакво трънче, което болеше. Операцията мина успешно - пациентът (т.е. аз) оживя :)
Истанбул
В Истанбул вече бяхме поизморени от обикаляне, затова послучай Рамазана решихме да приложим следната формула:
Покер + Бира = весело изкарване
Замезвахме с чипсчета, така че успяхме да приложим почти всички грехове наведнъж - ядохме, пихме, играхме комар. Обмислихме да играем стрип покер, за да си попълним колекцията, но решихме, че може да отнесем някой бой.
Андрей установи, че всъщност съм мъж, който само се прави на кифла. След кратък размисъл установих, че може би има предвид травестит. :)))
След това напазарувахме локумчета и други традиционни неща и потеглихме към България.
София
София ни посрещна тъмна, дъждовна и мрачна. И все пак: home sweet home... :)
Повече снимки от пътуването:
Моите снимки
Снимките на Вили - Ерджияс
Снимките на Вили - Кападокия
Снимките на Велко - Истанбул, Кайсери, Ерджияс
Снимките на Велко - Кападокия, Истанбул
P.S. Авторските права върху думата "зловещо" са на Иво :)
