Весел уикенд

Експериментът приключи успешно - 5 поредни дни спорт :) Нещо не ми понася добре, както и очаквах, то може би беше ясно още след третия като ме болеше всичко, че трябва да почина, ама... Пусто малко уикенди :)

Съответно - събота - уейк, неделя - катерене.

В събота беше малко зловещо на блатото (язовира в Казичане). Когато отидох нямаше никой, лифтът беше спрял. Тъкмо обмислях кого да офертирам за бира и се появи Слави. В началото лифтът работеше само за мен :) После се присъединиха още няколко човека. Водата беше зверски студена, въпреки неопренчето (което е късичко). Все пак съм доволна, че на някои движения вече се чувствам доста по-уверена.

В неделя потеглихме рано сутринта с Мишо и един негов приятел. Пристигнахме в Боженица (най-после запомних името, ура :)). Оказа се страшно красиво място (може би единствено е добре да отбележа, че лосион против комари би свършил добра работа там). Горичката беше прохладна, а скалите - разкошни. Направиха ми съвсем професионален инструктаж (и слава богу - не прекалено академичен, така че и моята духовно руса главица да го схване) и ме пуснаха на една скала. Новите еспадрилки се държаха блестящо, аз почти на тяхното ниво, а Мишо само подвикваше отдолу: "Браво, супер се справяш. Хайде, ще успееш." Абе изобщо - много мотивиращо беше да го слушаш :) След като успешно изкачих петицата (което за първи път си е супер, много съм радостна), останалите направих други турове, които аз квалифицирам като невъзможно трудни (засега). Към нас се присъедини още един техен приятел. Беше весело. Постепенно започнах да схващам шегите на тема катерене. Хапнахме, след което заваля и решихме да сменим обекта.
Отидохме до пещерата Проходна, която е оказа супер яка - на тавана имаше 2 дупки с формата на очи, от които строеше светлина. Повечето маршрути там са трудни, но намерихме нещо по-dummy като за мен. Отново успях да го кача, основно благодарение на надъхването от страна на Мишо. После пробвах още едно, но там дори убеждаването от страна на Мишо:
- Виждаш ли тази стъпка?
- Не.
- Е, как - виж тук.
- Ааа, това мъничкото ли?
- Да, това е перфектната стъпка.
Та дори и това не помогна :) Те качиха още няколко неща, а после ходихме в самата пещера, която уж бе заключена с решетки. Беше си доста по-зловещо от Кападокия - много студено и тъмно.

Накрая се обадихме на Краси, поприказвахме си забавни глупости и потеглихме към София.
Беше един разкошен ден :)