Тъй като около 6-ти септември с малко отпуска можеха да се получат повечко свободни дни, започнахме да творим планове. В крайна сметка решихме да ходим до Гърция. На Тони му бяха препоръчали каньона Викос и ни се стори страхотна идея. За съжаление всичките ни опити да приобщим още някой към начинанието се оказаха безуспешни - всички или имаха нещо планирано, или не можеха да вземат отпуска... Ами какво да се прави - решихме да потеглим сами :)
Прочетохме и новината за комара убиец и това леко ни разколеба, но в крайна сметка обсъдихме, че ако се запасим с промишлени количества Autan, ще сме в безопасност. Обаче подходихме абсолютно неорганизирано - нито времето проверихме, нито си съставихме план, нито резервaции направихме. Само разпечатах разни пътеписи на хора, ходили в района.
Естествено липсата на план, организация и най-вече вродената мотливост на двама ни, доведе до това, че лека полека се отправихме на път едва в 11 и нещо наобяд. Нищо, де, за никъде не бързаме... Натоварихме в колата палатка и един куп багаж (за всякакво време - от студ до плаж). Ето го Тони с част от багажа :)
Докато стигнем до границата времето постепенно се затопли и на една бензиностанция извадихме късите панталони :) Доволни от факта, че е топло започнхме да кроим грандиозни планове. Прочетох принтнатите пътеписи и направих списък кога и какво ще посетим, вече се виждахме как покоряваме разни върхове и т.н. Обаче като понаближихме Йоанина, започна леко да се смрачава. След което се изля един порой върху колата. Успяхме да открием къмпинг в града на разкошно място - на самия бряг нa езерото. Казваше се Limnopoula. Разпънахме палатката и се отправихме в търсенето на храна :) Намерихме една приятна кръчмичка с много вкусна храна :)
На следващия ден се събудихме от падащите капки по палатката... Това ни настрои доста мързеливо :) Все пак по някое време се замъкнахме до една сладкарничка, коятоси бяхме набелязали предния ден, и пийнахме по нещо затоплящо (капучино, горещ шоколад - не алкохол :)). Позвънихме на Ваня и я използвахме като метеорологична справка :) Оказа се, че в Йоанина ще вали следващите дни, в Катерини (което ни беше алтернативният морски план) - също... Изненадващо обаче в Игуменица времето се очертаваше да е хубаво. Решихме да разгледаме през деня Йоанина и околностите и на вечерта да се отправим към морето.
Първа в програмата беше Перама. Доста голяма и много красива пещера. Цена на посещението - по 7 евро на човек. Мисля, че си заслужаваше.
След това се отправихме към каньона, който ни беше основна цел. Според пътеписите добра гледка към него има от едно място, което се намира над селцето Монодендри. Продължава се още 10 км по живописен път, изпълнен със завои и си там :) Интересното е, че малко преди края на пътя има табелка "паркинг" и веднага след това свършва по доста неочакван начин:
След това се върви пеш около 5 минути и пред очите ти се разкрива неописуема и величествена гледка:
Въпреки, че мъглата скриваше частично скалите, си беше просто спиращо дъха. Разгледахме и поснимахме и продължихме пътя си към Коница и стария мост над Аоос. Дори лекият дъжд и мъглата не можеха да ни спрат да се насладим на гледката
Ето и каньонът на Аоос:
След кратка разходка в Коница, потеглихме към морето и в частност - Игуменица. GPS-чето бе така добро да открие един къмпинг наблизо - Kalami Beach. Къмпингчето беше приятно, водата - невероятно бистра и малко студена, поради валелите дъждове в последните дни.
Единственият проблем беше, че средната вързраст беше около 55 и то само защото имаше много внучета :) Освен това е забранено да ходиш с куче на плажа, но ние бяхме без куче, де.... Затова се поплацикахме половин ден и решихме да продължим на юг в посока Превеза.
Първо минахме през къмпинг Наутилус - ужасен сайт (поне с Chrome), но страхотен къмпинг. Единственият проблем е, че няма каячета и т.н. под наем, а ние точно това търсихме. Ако търсите място без претенции за някакви водни забавления, но пък да е красиво и сравнително спокойно място - можете да го посетите. Малко по-оживено беше от Kalami Beach и много по-зелено.
Продължихме на юг по панорамния път. Пътчето беше тясно и изспълнено със завои, но пък пред очите ни се разкриваха невероятно красиви гледки, особено по залез:
Не пропуснах да заснема и Тони:
В крайна сметка пристигнахме в къмпинга, който беше и нашата цел - Acrogiali. За него бяхме прочели, че имало някакви водни забавления, та затова го търсихме. Опънахме палатките под едни маслинови дръвчета, което се оказа голяма набутвация, тъй като от тях се бяха изръсили доволно количество костилки, та беше малко като в приказката за принцесата и маслиновата костилка :) На сутринта със съжаление установихме, че водните забавления се състоят от два изтърбушени сърфа, които за нищо не ставаха, а брегът не само беше каменист, а и доста стръмен, съответно бързо ставаше дълбоко. Ако някой ми е следил блога, знае как съм на Вие с плуването, та този бряг си беше направо опасен за мен. Като единствен плюс на къмпинга беше, че имаше красива гледка:
Ама то къде ли пък не беше красиво??? :)
Бързо съставихме нов план и се върнахме на север на плажа на Парга. Да отбележа, че си го харесахме още предния ден, но така и не открихме къмпинга там. Ако някой реши да ходи в района - горещо препоръчвам този плаж, а ето и самия къмпинг - Camping Valtos. След като го видях къде е на Google Earth, без проблеми ще го открием следващия път.
На плажа в Парга в никакъв случай не пропускайте таверната Flisvos, препоръчана ни от един немец. Няма начин да не я откриете, вижда се идеално от плажа, на склона до замъка. Страшно вкусно готвят, а чичото, който обслужва е голям майтапчия. Цените са нормални. Ето изглед към замъчето, Flisvos е почти скрита от клонките:
От Flisvos лесно се стига до замъка, който за съжаление е оставен малко на самотек. Не се заплаща вход за него, но пък се виждат приказни гледки. Ето това е плажчето. Водата отново беше кристално чиста:
От плажчето си наехме кану и се поразходихме из околността. Беше страшно красиво. Ето малко гледки отгоре, за да получите представа къде плавахме:
Вечерта се отправихме обратно към Йоанина, където преспахме отново в същия къмпинг. Направихме си нощна обиколка на града и намерихме едно много приятно барче. Там си поръчахме коктейли, но ни донесоха техни варианти - при Куба Либрето бяха наблегнали доста на рома, и почти нямаше кола, а при моето Мохито дойдоха да наберат пресни листа от джиджен от саксийка :) Имаше странен вкус, но все пак зеленията си бе безспорно прясна ;)
Сутринта направихме културна обиколка на града и посетихме замъка, или както се оказа по-скоро - кварталче, което беше на самия бряг на езерото и беше заобиколено от крепостна стена. В края имаше една историческа част:
Както и много живописни гледки:
И една интересна гробница на султан, която е с формата на птичи кафез:
В ранния следобед се отправихме към Метеора. Там посетихме само един манастир, но като цяло ми хареса много. Големите скали някак не се вписват в обстановката и и придават някаква величественост. Ето ме и мен, кипреща се на този величествен фон:
След това се ориентирахме в посока България и след известни срещи със странни шофьори успяхме да се приберем у дома.
THE END :)
P.S. А ето и повечко снимки от пътуването- тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар